ИТАЛИЯ  -  ДРЕВНА   И  МЛАДА

 

    Където  и да стъпи  човек  в Италия, винаги ще изпита  вълнение  пред нейните   древна  история,пред  изключителната  мощ и  въздействие на ренесансовото  изкуство, което  чрез хиляди  паметници  на културата  привлича и ще продължи  да привлича  милиони  туристи  от целия  свят.

    Рим, Милано,Неапол,Венеция, Флоренция, Верона ,Пиза  са само  малка  част от имената на градовете, които ще ви оставят  без  дъх,когато ги посетите.Величествени  катедрали, многоскулпторни фонтани, изключителни  ажурни  мраморни плетеници  по  фасадите на безкрайните  дворци на   Медичите и другите владетели  на италианските княжества  през  Средновековието ще привличат очите ивие не ще можете да откъснете поглед от подобна красота.

    В края на март тръгваме  за Италия -очаква  ни едно  слънчево  приключение, което ще ни остави  без дъх  пред  величието и неповторимостта на тази  изключителна  страна.  Красотите  на  България,която  толкова  сме обикаляли, трябва да бъдат  сравнени с красотите на една от най-величествените като култура и изкуство страни в Европа .

     Десетчасовите  преходи  през Сърбия, Словения и Хърватска не успяват да ни изплашат,почти не ги усещаме - затаили  дъх, навлизаме  в  посрещащата ни с усмихнато слънце Италия. Веднага впечатляват изключителната чистота и ред  по пътищата; сияещите от чистота нови автомобили и  множеството  тирове, които са част от  активната икономика  на  страната.  От  двете ни страни  се простират  уредени,чисти  села или безкрайни, грижливо  обработени  площи,засeти с различни  култури  - най- често с плодови  дръвчета или лозя.Скрито  въздъхваме, защото някои помним, че допреди 30 -на години и нашата страна изглеждаше  по подобен  начин - чиста, подредена, с  добре обработени  земеделски  площи.

  Във  Флоренция  - прекалено  пищна и малко  изморителна  за  разполагащия с ограничено  време да я разгледа пътешественик, чака Маурицио,нашият гид из  центъра на града. Той ни повежда към площада Piacca  della Signoria,където се намира  катедралата "Santa Maria del  Fiore" - "Света Мария с цветето" -третата  по  големина  катедрала в света / за първите две места  спорят няколко църковни  западноевропейски сгради,между които Страстбургската катедрала "Нотр  Дам"/"Пресвета  Богородица"/, едноименната й Парижка  посестрима, Кьолнската и Йоркската катедрали,едни от най-големите в Северна Европа.

   Централният  площад на Флоренция, Синьория,е мястото,където се издига  Palacco Vecchio,старият  дворец на Медичите,с прочутата часовникова  кула, където си уреждали  срещи  аристократите,а площадът и сградите  наоколо  гъмжат от скулпторни   композиции, между които и копието на Фонтана на Нептун/оригиналът е в Националния музея/.

    Дали  защото  вече е около 17 часа и сенките започват да покриват площада, дали  заради  непознатите за нас  тълпи  туристи, но мястото изглежда леко  сумрачно, дори  потискащо /особено Palazzo Vecchio,свързан  с мрачната слава на Медичите, и като изключим  великолепието на Duomo/както италианците  наричат  катедралата/ и прочутите  "Врати на Рая" /Porta del Paradiso/, не успяваме  да се насладим на друга особено  впечатляваща гледка. Затова пък успяваме да се измъкнем за няколко минути и да си купим невероятен сладолед/най-запомнящият се е пъпеш с ядки/, на чийто вкус се наслаждаваме с истинско удоволствие.

     На площада неочаквано се натъкваме на Лора, бивша  наша ученичка, която ни повежда през Ponte Vecchio/Старият  мост/ над река Арно  към  най-високата  точка на града -двореца Пити, до който така и не успяваме  да стигнем,защото е време да тръгваме  към хотела.Не успяваме да посетим  галерия Уфици/тя не работи в понеделник/, градините  Боболи, и уви,Санта Кроче, с гроба на  Данте, който ни привличаше като магнит.Затова пък погалваме  бронзовия глиган/Il Porcelino/ и пъхаме в зурлата му български  монети,с абсолютната убеденост, че отново ще се върнемтук.

    Дали  защото на другия ден по светло  сме в Болоня, но тук ни се струва в пъти  по-интересно. Със  затаен  дъх  влизаме  в  базиликата  "San Petronio" на  Пиаца   Маджоре,започната  през 1390 г.,която е трябвало  да надмине  по  височина  едноименната  базилика в Рим.Дали  парите не са стигнали или Ватикана  забранил  растежа й, не знаем, но така или  иначе,строежът  продължил  няколко  века,а фасадата  още не е довършена.Тук ,през 15 в. за  император  на Свещената  Римска империя е коронясан Карл Велики  и тук е погребана  сестрата на Наполеон  Бонапарт.Плащаме по две евро и половина  за привилегията да  снимаме вътре и повече от 30 минути не ни стигат да разгледаме всичко -  множеството олтари, край един от които се чете молитва ; копието  на Торинската плащеница с мраморна статуя на Христос, създадена по очертанията на окървавените линии от тялото Му,/ пред която оставяме и нашите молби, написани на български/, витражите;изключителните  стенописи.

     Накрая,замаяни, излизаме и започваме  обиколка на близките улички.Правят  впечатление  множеството  мотоциклети, паркирани в съседни на централния площад  улици и заведенията,които са буквално едно до друго. Тъй като цените  не са за пренебрегване, хапваме в заведение, подобно на нашите къщи "Тропс",невероятно пиле с гриловани пресни краставички и уникален сос и две пастички, като дълго време са чудим кои точно да изберем от невероятното мнгообразие болонски сладкарски  специалитети.Когато  отидете в Болоня,оставете си средства и време да посетите болонските pasticcerii/сладкарници/,повярвайте ни, изкушението е велико, а  насладата е разкош за сетивата.

   Най-голямата атракция на екскурзията - атракционният  парк  Гардаленд , ни очаква на третия ден. За  тук  щедро  са ни отпуснати  5-6 часа,  които въпреки  това пак не стигат човек да опита  безбройните влакчета на ужасите /ама наистина си е ужасно да висиш с главата надолу през 2 секунди/, за тези, които се осмеляват  да се качат. Ние по-скромно се пускаме няколко пъти с гумените лодки по водопада, съпътствани от думкането на ритуални тъпани, а после  се наслаждаваме на невероятната гледка /имаме си и клипче от нея/,която се открива от чинията,/не открихме  как точно се казва  това  съоръжение/ към езерото  Гарда.

    Затова  пък  писъците на щастливите  посетители  на  Синьото торнадо и Раптора ни подсказват,че адреналинът  е на макс.  Децата притичват  задъхани  едно след  друго да споделят  невероятното  изживяване,за да се качат  отново на тези спиращи  дъха с невероятните си виражи съоръжения.

    Накрая  нямаме  никакво  желание  да излезем от Аквариума - такова спокойствие и красота бликат от синьото  безбрежие,в което плуват миниатюрни  акули,  скатове и една дузина  декоративни  рибки, прилични на кадифе,но ни зове Лидо ди Йезоло - курортно градче, напомнящо донякъде  новия град в Поморие като архитектура и Златни пясъци, по великолепието на плажа си, който посещаваме  вече след  вечеря, а в краката ни се плиска Адриатическо  море.

   На четвъртия ден Верона ни посреща  спокойна  и ведра. Успяваме да посетим  къщата на Ромео и Жулиета; да си залепим  писъмце сред стотици други и да се снимаме пред статуята на Шекспировата героиня,но не и да се качим на прочутия  балкон - удоволствието е цели 6 евро.Предпочитаме  да ги дадем за някое и друго сувенирче - децата вече носят различни фирмени  торбички, в които показват  козметика и дрешки.

   Качваме се на Арена  ди Верона -уникално  съхранен  амфитеатър на пиаца  Бра  в града  и въздишаме скришом за Пловдивския амфитеатър и за неумението ни да съхраняваме и рекламираме  добре културните си паметници.

   Тук, на тази арена са пели Николай Гяуров и Райна Кабаиванска, което е гордост за нас.Качваме се на последните редове,за да разгледаме града отквисоко.На връщане  снимаме местни мажоретки, които се оказва,събират средства за деца с аутизъм.

    Верона  е доста по-спокойна от Болоня и особено от Флоренция, създава особено приятно настроение,хората са благодушно настроени и любезни.Като цяло, навсякъде ни прави  впечатление готовността на италианците  да ни помогнат с интересна информация,особено ако им заговориш на италиански, колкото и елементарни да са  познанията ни.

    Венеция е последната ни дестинация.Разочарованието ни е голямо - след обиколката по Канале  Гранде  ни остава само час и половина да разгледаме площад  Сан Марко и да хапнем някъде.Успяваме набързо да минем през базиликата Сан Марко и тайно да направим една -две снимки,преди да са ни глобили.Хапваме пица all pollo,с надеждата,че ще е с пиле,но се оказва,че е само с пилешки кренвирши.Както ида е,вкусна е, както и лазанята,ньоките и всичко, което набързо  опитваме. На бегом се отправяме към корабчето, защото ни чака дълъг път до Загреб,където,уви,отново пристигаме почти по тъмно и не успяваме да слезем до центъра,където е прочутата улица Tkalčićeva,с Археологическия музей,кулата Лотршчак,Каменната порта,църквата Свети Марк,Ботаническата градина и катедралата "Пресвета Богородица".Успяваме само  набързо да хапнем невероятно вкусна паста в близкия  мол и се разотиваме по стаите, защото на другия ден ни предстои  завръщане в родината.

      На следващия ден, след десетчасов  преход, опитване на оригинална плескавица със шопска салата,която  сърбите обаче предвидливо  са нарекли  сръбска в менюто си;посещение на безвалутния магазин и изпълнени с безброй впечатления, се завръщаме в България,която ни чака  уморена и леко намръщена, ако съдим по времето, митничарите и сънародниците, но какво да се прави... Все пак, оттука започва  България,оттука започва светът, както се пее в прочутия химн на Шумен.

     Въпреки  наситената  програма, невъзможността да се види всичко, Италия си заслужава всеки  миг,прекаран  в нея.Тя е мястото, където остава сърцето на всеки човек - млад или стар, жаден за красотата на света и наистина,всяко кътче там има своето неповторимо очарование и те вика безмълвно да се връщаш отново иотново.

 Шумни,превъзбудени от множеството впечатления,вече  мечтаем за следващото приключение, което ни очаква  догодина - Прага, Будапеща и Виена,за което също ще разкажем интересни неща.

                                  Светлозара  Василева

                                   Мартин Хаджидимитров

                                   ученици  от 11 г, 11а,11б,11в,10 г,10 в,8 д клас

 

 
 
 
previous arrow
next arrow
previous arrownext arrow
Slider